Introduction to Literary Theory (Увод в литературознанието)

logo_lit.theoryКОНСПЕКТ

  1. Литературознанието: предмет, задачи, проблематика
  2. Антични теории за изкуството І. Платон
  3. Антични теории за изкуството ІІ. Аристотел
  4. Литературата и елементите на комуникацията.
  5. Категорията „Автор” І.
  6. Категорията „Автор” ІІ.
  7. Психоанализа І. Фройд, Юнг.
  8. Реторика.
  9. Наратология.
  10. Стихознание.
  11. Категорията „Читател”
  12. Психоанализа ІІ. Ж. Лакан, Н.Холанд.
  13. Разбирания за въображението.
  14. Фикция и фикционалност.
  15. Жанрова теория.
  16. Феминизъм, джендър изследвания, постколониални изследвания.

 

  1. Теория на мимезиса І (Платон)
  2. Теория на мимезиса ІІ (Ауербах, Рикьор)
  3. Литературата и другите изкуства (Лесинг)
  4. Руски формализъм (Шкловски, Ейхенбаум)
  5. Херменевтика и рецептивна естетика (Гадамер, Яус)
  6. Структурализъм и семиотика (Барт, Тодоров, Женет)
  7. Постструктурализъм (Фуко, Дельоз и Гатари)
  8. Деконструкция (Дерида, Де Ман)
  9. Културни и постколониални изследвания (Саид)
    Увод в литературознанието

 

РАЗШИРЕН КОНСПЕКТ

 

  1. Литературознанието: предмет, задачи, проблематика. История,, критика, теория. Проблем при дефинирането на предмета. Литературата като сбор от „семейни прилики”. Фикционален и дикционален модус на литературата (по Ж.Женет: конститутивен и условен критерий; тематичен и рематичен режим).
  2. Антични теории за изкуството І. Платон. Мит за пещерата и схващане за идеалната държава. Дидактически аргумент срещу поезията (кн.2,3). Онтологически аргумент срещу поезията (кн.10). Мимезис и диегезис. Епосът като среден род.
  3. Антични теории за изкуството ІІ. Аристотел. Обобщено разбиране за мимезис. Естествени причини за възникването на поезията. Представяне срещу подражание. Преосмисляне на отношението мимезис-диегезис. Разпределение на жанровете и изключване на лириката. Фабула (митос). Веорятното и необходимото. Поезия срещу история; възможното.
  4. Литературата и елементите на комуникацията. Трите семантични функции на Бюлер (представяне, израз, повик). Шестте елемента на Якобсон и съответстващите им функции. Усложнения при прилагането им върху литературната материя.
  5. Категорията „Автор” І. Древни разбирания за автор, двойката герой-поет. Спорът на древните и модерните от края на ХVІІ век. Принцип на подражанието и принцип на въображението. Разбиране за гений (Кантово схващане).От романтизъм към позитивизъм. Психобиографична критика. Новата критика и „заблудата на намерението”. „Смъртта на автора” на Р.Барт.
  6. Категорията „Автор” ІІ. Имплицираният автор на У.Бут. Хирш и парадоксите на перспективизма. Генеалогическото виждане на М.Фуко: авторът като функция. Автор и дискурс (Маркс, Ницше, Фройд). Автор и автотекстуалност при Радосвет Коларов.
  7. Психоанализа І. Фройд, Юнг. Психологията на литературата според Уорън и Уелек. Фройд: Първа и втора топика; мехаизъм на изтласкването; динамически и икономически аспект на психичния живот; сублимация; литературата като предварително удоволствие; принципи на удоволствието и реалността; сексуален и разрушителен нагон. Юнг: колективното несъзнавано срещу индивидуалното несъзнавано; архетипи (напр. Анима и Анимус, Сянката и др.) Психическо и визионерско творчество; индивидуални и неиндивидуални елементи.
  8. Реторика. Старата реторика: възникване; място в тривиума; части. Специфика на Inventio. Извън-технически и технически елементи. Логически и емоционален път за убеждаване. Екзамплум и ентимема. Elocutio. Традиционно разграничаване между фигури и тропи; между фигури на мисълта и фигури на речта. Редуциране на фигурите до метафора и метонимия при Якобсон, основания. Съвременната реторика (група μ, Х.Плат): метаболизми и изотопични фигури. Реторика идеконструкция: Пол де Ман „Семиология и реторика”.
  9. Наратология. Руски формализъм: фабула/ сюжет; сказ (Ейхенбаум); „Морфология на приказката” и функциите на Вл.Проп. Структуралистка наратология. Р.Барт „Увод в структурния анализ на разказа”. Типове отношения (дистрибутивни, интегративни). Нива на описание (функции, действия, повествуване). Ядра и катализи при дистрибутивните функции; същински индекси и информанти при индексите. Секвенция. Система на разказа: дисторсия, изотопия. Гремас: актанти; модалности на разказа; семиотически квадрат на Гремас. Визии на повествованието при Цв.Тодоров. Категории на Женет (глас, честота, модалност (дистанция, фокализация), ред, скорост).
  10. Стихознание. Видове стихосложение: метрическо, силабическо, тоническо, силаботоническо. Силабическо стихосложение в българските народни песни. Минимално изискване за рима. Анакруза. Видове клаузули. Основни стъпки (хорей, ямб, дактил, амфибрахий, анапест). Стабилност на неударената сричка. Видове строфи. Бял стих, свободен стих.
  11. Категорията „Читател”. Новата критика и афективната заблуда. Теории на читателския ответ: Рифатер, Дж.Кълър, Фиш (афективна стилистика; интерпретативна общност). Елементарна феноменология на четенето. Роман Ингарден и пластовете на литературната творба; неопределеностите на схематичното ниво. Констанцка школа: Х.Р.Яус и В.Изер. Хоризонт на очакването. История и литературен опит. Изер и актът на четене: репертоар и стратегия (преден план и фон; тема и хоризонт); имплицирания читател и скитащата гледна точка; празноти, отрицания, негативности. Интертекстуалността и читателят.
  12. Психоанализа ІІ. Лакан: огледалната фаза, триадата реално-символно-въображаемо; конституиране на субекта и обектът малко а; веригата на означаващите, точките на захващане, функция на фалоса; Хамлет като текст; „Откраднатото писмо” на Е.А.По. Нормън Холанд и психоаналитичната теория за читателя. Идентичностна тема. Индивид и творба през корелацията тема-вариации. Механизмът DEFT (защити, фантазми, трансформации).
  13. Разбирания за въображението. Репродуктивното и продуктивно въображение преди Кант и при Кант. Ейкастично и фантастично въображение; обратът при Пико дела Мирандола. Въображението при романтиците. Радикалното въображение: гещалт теории; Хайдегеровата интерпретация на Кантовата Първа критика, Касториадис, когнитивно препотвърждаване. Феноменологии на въображението: Хусерл, Сартр, Ришир. Систематизация през В. фон Хумболт.
  14. Фикция и фикционалност. Подемане на Аристотел. Схващания през късната Античност и Средновековието (истина, действителност, фикция). Философско опростяване на идеята за фикция през Новото време. Дж.Бентам: фикция и език. Х. Вайхингер и „като че ли”. Кете Хамбургер: „като-структурата”; реални и фиктивни Аз-начала; фикционална времевост. В. Изер: фиктивно, въображаемо, реално; фикционализиращи актове. Фикция и рчви актове (Дж. Сърл и Ж. Женет).
  15. Жанрова теория. Проблемът за лириката. Боало и неговото „Поетическо изкуство”. Спорът между абат Батьо и Йохан Адолф Шлегел. Жанровете между обективното и субективното; между миналото, настоящето и бъдещето. Критиката на Бенедето Кроче. Кръг на Юлиус Петерсен. Решение на Е. Щайгер. Опитът на Нортръп Фрай и критиката към него от Цветан Тодоров. Епос и роман, теория на романа на Бахтин. Епически, драматически и лирически видове. Жанрове, типове, модуси при Ж. Женет. Критерии за жанрово определяне на Х. Р. Яус.
  16. Феминизъм, джендър изследвания, постколониални изследвания. Символично и семиотично. Трите времена на жените според Юлия Кръстева. Понятието за „женско писане” на Елен Сиксу. Перформативност на социалния пол. Ориентализмът на Е. Саид и въпросът за другия. Хоми Баба, Спивак и проговарянето на безгласните. Конструиране и трансформиране на канона.

 

  1. 17. Теория на мимезиса I.
  • Платон, „Държавата“, 7 глава („Сенките и пещерата“)
  • Платон, „Държавата“, 10 глава.
  1. Теория на мимезиса II.
  • Е. Ауербах, “Белегът на Одисей“
  • П. Рикьор, „Едно подемане на Поетиката на Аристотел“
  1. Граници между литературата и другите изкуства.
  • Г. Е. Лесинг „Лаокоон, или за границите на живописта и поезията“
  • Растко Мочник, „Засрещания: истории, преходи, вярвания“
  1. Руски формализъм.
  • Шкловски „Изкуството като похват“
  • Ейхенбаум „Как е направен разказът „Шинел“ на Гогол“.
  1. Рецептивна естетика.
  • Яус „Литературната история като провокация към литературознанието“
  • Гадамер „Истина и метод“ (откъс)
  1. Стуктурализъм и семиотика.
  • Р. Барт „Елементи на семиологията“
  • Р. Барт „Увод в структурния анализ на разказа“
  • Цв. Тодоров „Граматика на разказа. Повествователни трансформации“.
  • Ж. Женет „Структурализъм и литературна критика“
  1. Постструктурализъм.
  • М. Фуко, „За другите пространства“.
  • Ж. Дельоз и Ф. Гатари, „Ризома“
  1. Деконструкция.
  • Пол Де Ман „Семиология и реторика“
  • Дерида „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки“
  1. Културни и постколониални изследвания.
  • Е. Саид „Ориентализмът“ /откъс/

 

Увод в литературознанието

Англицистика и американистика 2014-2015

редовно обучение

Задължителна библоиграфия:

 

Аристотел, За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993

Ауербах, Ерих, „Белегът на Одисей”, прев. Б.Атанасов, В: Традиция. Литература. Действителност., съст. Богдан Богданов, София: Наука и изкуство, 1984, с.19-42.

Барт, Ролан, „Старата реторика”, В: Разделението на езиците, съст. и прев. Ст. Атанасов, София: Наука и изкуство, 1995, с.129-192.

Барт, Ролан, „Смъртта на автора”, http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html

Барт, Ролан, „Съвременният мит”, В: Въображението на знака, София: Народна култура, 1991, с. 43-93.

Барт, Р. “Предговор към “Критически есета” В: “Въображението на знака”, София, 1991, с. 329-340

Барт, Ролан, „Увод в структурния анализ на разказа”, В: Въображението на знака, София: Народна култура, 1991, с.358-398.

Барт, Ролан, „Елементи на семиологията”, достъпен на http://semkata.net/?cat=14

Бахтин, Михаил, „Епос и роман”, В: Въпроси на литературата и естетиката, София: Народна култура, 1983.

Боало, Поетическото изкуство, прев. П. Симов, София: Наука и изкуство, 1983.

Гадамер, Ханс-Георг, „Логиката на въпроса и отговора”, В: Истина и метод, прев. Д. Денков, София: Наука и изкуство, 1997, с.510-523.

Гадамер, Ханс-Георг, „Текст и интерпретация”, В: сп.Литературата, кн.1, 1994, с.23-50.

Георгиев, Никола, Анализ на лирическата творба, София: Просвета, 1994.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари, „Ризома”, В: Хиляда плоскости, прев. А. Колева, София: Критика и хуманизъм, 2009, с. 7-39.

де Ман, Пол, „Семиология и реторика”, В: Алегории на четенето, прев. Д. Камбуров, София:КХ, 2001, с.15-34.

де Ман, Пол, „Съпротивата срещу теорията”, прев. Р. Маргаритова, В: сп. Литературна мисъл, 3/1994, с.60-76.

Дерида, Жак, „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, В: Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, 1998, с.408-429.

Дерида, Жак, „Подпис. Събитие. Контекст”, В: сп. Литературна мисъл, 5/ 1993, с.123-150.

Женет, Жерар, „Фикция и дикция”, В: Фикция и дикция, (ръкопис на превода)

Женет, Жерар, „Структурализъм и литературна критика”, В: Фигури, прев. М.Янакиева, София: Фигура, 2001, с.68-87

Изер, Волфганг, „Рецептивната теория”, прев. Д.Камбуров, В: сб. Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. София: Фигура, 2003, с.27-45.

Коларов, Радосвет, „Авторът post mortem”, В: Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността, София: Просвета, 2009, с. 10-32.

Коларов, Радосвет, „Творба и творчество”, В: Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността, София: Просвета, 2009, с. 33-44

Кръстева, Юлия, „Времето на жените”, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.16-40.

Кьосев, Александър, „Четенето във всекидневния свят: смяна на кадъра”, В: сб. Общуване с текста, съст. А.Ангелов и Ал. Кьосев, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1992, с.69-100.

Лесинг, Г.Е., Лаокоон или за границите на живописта и поезията, прев. И. Атанасов, София: Наука и изкуство, 1978.

Мой, Торил, „Феминистко, женско, женствено”, прев. К.Мерджанска, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.82-99.

Мочник, Растко, „Лаокоон или за границите на филмовото изкуство и поезията”, В: Засрещания: истории, преходи, вярвания, прев. Д. Камбуров, Г. Савов, София: Панорама, 2001, с. 221-241.

Николчина, Миглена, „Феминизмът в любовен ракурс”, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.5-15.

Панова, Искра, Майстори на разказа, София: Народна просвета, 1988 (особ. с.5-54)

Платон, Държавата, В: Диалози, т.3, София, 1988 (кн.2, 3, 10 и началото на кн.7 – мита за пещерата)

Рикьор, Пол, „Едно подемане на Поетиката на Аристотел”, прев. А. Желев, В: Прочити, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1996, с. 67-80.

Саид, Едуард, Ориентализмът, прев. Л.Дуков, София: Кралица „Маб”, 1999, „Въведение” (с. 6-39), „География на въображението” (с.62-90), „Латентен и проявен ориентализъм” (с.248-279).

Сиксу, Елен, „Смехът на медуза”, прев. Кр. Кавалджиев, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.166-188.

Тодоров, Цветан, „Граматика на разказа”, В: Поетика на прозата, прев. Албена Стамболова, София: ЛИК, 2004, с.52-64

Тодоров, Цветан, „Литературните жанрове”, В: Въведение във фантастичната литература, прев. К. Кавалджиев, София: СемаРШ, 2009, с.7-23.

Тодорив, Цветан, „Повествованието като процес на изразяване”, прев. Г.Дачева, В: сп. Литературата, кн.2, 1994, с.33-43.

Успенски, Борис, „Поетика на композицията”, Семиотика на изкуството, т. 1, Прев.Е. Трендафилова, София: Клитика и хуманизъм, 1992, с.13-162.

Фиш, Стенли, „Има ли текст в този клас”, прев. С.Христова, В: сп. Литературна мисъл, 3/1994, с.77-88.

Фройд, Зигмунд, „Връзката на поета с фантазирането” В: З. Фройд, Фантазии и сънища/ В. Йенсен, Градива, прев. Н. Михайлова, София: Екслибрис, с.108-120.

Фройд, Зигмунд, „Трудове по метахсихология” и „Аз и То”, В: Отвъд принципа на удоволствието, прев. М. Дилова, София: Наука и изкуство, 1992, с.39-97, 159-197.

Фройд, З. “Ужасяващото”, В: “Естетика, изкуство, литература”, София, 1991, с. 501-528

Фуко, Мишел, „Що е автор”, прев. Вл. Градев, В: История на книгата. Книгата в историята, съст. А.Гергова и Кр. Даскалова, София: Унив. изддателство „Св.Кл.Охридски”, 2001, с.241-257.

Фуко, Мишел, „За другите пространства”, Литературен вестник, бр.13 от 02.04.2003. Достъпен на http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1055

Хирш, Ерик Доналд, „Парадоксите на перспективизма”, В: сп. Литературата, кн.1, 1994, с.74-88.

Хирш, Ерик Доналд, „Трите измерения на херменевтиката”, В: сп. Литературата, кн.1, 1994, с.89-95.

Христов, Тодор, „Фикционалността”, В: Литературността, София: Алтера, 2009, с.170-233.

Шкловски, Виктор, „Изкуството като похват”, прев. Д. Чавдарова, В: ОПОЯЗ, Шумен,: Унив.издателство „Константин Преславски”, 1996, с.14-28.

Юнг, Карл Густав, „Психология и поезия”, прев. Л. Андреева, В: Психоанализа и литература, съст. М. Кирова, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1995, с.92-114.

Янакиев, Мирослав, Българско стихознание, София, 1960. Доспъпен на http://miryan.org/biblio.html

Яус, Ханс-Роберт, „Литературната история като провокация към литературознанието”, прев. М. Разбойникова-Фратева, В: Исторически опит и литературна херменевтика, съст. А.Ангелов, София: Унив. издателство „Св.Кл. Охридски”, с.27-87.

Яус, Х.-Р. “Теория на жанровете и литературата на средновековието”, София, 1998, с. 165-209

 

Препоръчителна библоиграфия:

 

Аристотел, Реторика, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993

Арнаудов, Михаил, Психология на литературното творчество, София: Захари Стоянов, 2008.

Башлар, Гастон, Поетика на пространството, София: Народна култура, 1988.

Бланшо, Морис, Литературното пространство, прев. В. Антонова, София:ЛИК, 2000.

Бланшо, Морис, „Езикът на фикцията”, прев. Е. Йорданова, В: Литературен вестник, 3-9.10.2007, бр.31.

Георгиев, Никола, Мнения и съмнения, София: Литературен вестник, 1999.

Георгиев, Никола, Тревожно литературознание, София: Просвета, 2006.

Златанов, Благовест, Интенция и смисъл на стиховия текст, София: Критика, 2002.

Игълтън, Тери, Теория на литературата, прев. Р.Руменова, София: Унив.издателство „Св.Кл.Охридски”, 2001.

Камбуров, Димитър, „Хаджи Димитър, между сърце и рацио”, София: Просвета, 2004, с.88-137.

Камбуров, Димитър, „Канон-ефектът”, В: Българският канон?, София: Изд.къща „Ал. Панов”, 1998, с.195-232.

Кант, Имануел, Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН, 1993, §§46-52, с.198-220.

Квинтилиан, Обучението на оратора, прев. Макарий Порталски, София: СОФИ-Р, 1999

Кьосев, Александър, „Списъци на отсъстващото” и „Анти-Камбуров”, В: Българският канон?, София: Изд.къща „Ал. Панов”, 1998, с.5-49, 233-271.

Лакан, Жак, „Семинарът за „Откраднатото писмо”, В: сп. Език и литература, 1/ 1998, с.17-37.Общуване с текста, съст. А.Ангелов и Ал. Кьосев, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1992

ОПОЯЗ, Шумен,: Унив.издателство „Константин Преславски”, 1996

Панчева, Евгения, Амелия Личева и Миряна Янакиева, Теория на литературата от Платон до постмодернизма, София: Колибри, 2005.

Платон, „Йон”, В: Диалози, т.1, София, 1979.

Проп, Владимир, Морфология на приказката, София: Захари Стоянов, 2001.

Сартр, Жан-Пол, „Какво е литературата”, В: Ситуации 1. Литературна теория и критика, прев. Т. Батулева, Плевен: ЕА, 1996, с. 33-253.

Стефанов, Валери, Литературната институция, София: Анубис, 1995

Тодоров, Цветан, Поетика на прозата, прев. Албена Стамболова, София: ЛИК, 2004

Тодоров, Цветан, Семиотика, реторика, стилистика, София: Сема-РШ, 2000

Фрай, Нортръп, Анатомия на критиката, София: Наука и изкуство, 1986.

Хайдегер, Мартин, Битие и време, прев.Димитър Зашев, София: „Марин Дринов”, 2005.

Хайдегер, Мартин, Кант и проблемът за метафизиката, прев.Любомир Милчев, София: Анубис, 1997.

Хусерл, Едмунд, „Парижки доклади”, В: Увод във феноменологията, прев. Пл. Градинаров, София: Евразия, 1996, с. 105-142.

 

Adorno, Theodor W., Negative Dialectik, Frankfurt am Mein: Suhrkamp Verlag, 1966.

Auerbach, Erich, Mimesis, Berne, 1946.

Bentham, Jeremy, The Theory of Fictions, Paterson, New Jersey, Littlefield, Adams&Co, 1959

Booth, Wayne C., The Rhetoric of Fiction, Chicago: University of Chicago Press, 1961., ch.1,2&3.

Bühler, Karl, Sprachtheorie. Die Darstellungsfunktion der Sprache, Frankfurt: Ullstein, 1965

Culler, Jonathan, “Literary Competence”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 101-117.

Curtius, Ernst Robert, European Literature and the Latin Middle Ages, trans. W. Trask, Princeton: Princeton University Press, 1973.

Fish, Stanley, Is There A Text In This Class?, Cambridge: Harvard University Press, 1980

Genette, Gérard, « Discours du récit », In : Figures III, Paris : Seuil, 1972, pp. 67-273.

Genette, Gérard, Introduction à l’architexte, Paris : Seuil, 1979.

Greimas, A.J., Du sens, Paris : Seuil, 1970.

Groupe μ, Rhétorique générale, Paris: Seuil, 1970.

Groupe μ, Rhétorique de la poésie, Paris: Seuil, 1990.

Hamburger, Käte, Die Logik der Dichtung, Stuttgart: Klett-Cotta, 1968.

Hirsch, E.D., Validity in Interpretation, New Haven: Yale University Press, 1967.

Holland, Norman, The Dynamics of Literary Response, New York: Norton&Co, 1975.

Holland, Norman, “Unity Identity Text Self”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 118-133.

Humboldt, Wilhelm von, “Über Goethes Hermann und Dorothea”, Werke in fünf Bänden, Bd.II, Schriften zur Altertumskunde und Ästhetik die Vasken, Stuttgart, J.G.Gotta’sche Buchhandlung, 1961, рр.125-356.

Ingarden, Roman, Das Literarische Kunstwerk, Tubingen: Max Niemeyer, 1965.

Iser, Wolfgang, The Act of Reading, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1978.

Iser, Wolfgang, The Fictive and the Imaginary, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1993.

Jakobson, Roman, “Closing Statements: Linguistics and Poetics”, In: The Stylistic Reader: From Jakobson to the Present, ed.J.-J. Weber, Hodder Arnold Publication, 1995

Riffaterre, Michael, “Describing Poetic Structures”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 26-40.

Spitzer, Leo, Linguistics and Literary History, New York: Russel& Russel, 1962.

Staiger, Emil, Basic Concepts of Poetics, trans. J. Hudson & L. Frank, Pennsylvania: The Pennsylvania State University Press, 1991.

Vaihinger, Hans, The Philosophy of ‘As if’. A System of the Theoretical, Practical and Religious Fictions of Mankind, прев. C.K.Ogden, London, Routledge & Kegan Paul, 1952 (1922)

Wellek, Réne & Austin Warren, Theory of Literature, Penguin Books, 1968 (1949)

Wimsatt, W.K., & Monroe Beardsley, “The Intentional Fallacy”, In: The Verbal Icon, Lexington: Univ. of Kentucky Press, 1967, pp. 3-18.

Wimsatt, W.K., & Monroe Beardsley, “The Affective Fallacy”, In: The Verbal Icon, Lexington: Univ. of Kentucky Press, 1967, pp. 20-39.