ФОНДАЦИЯ „УНИВЕРСИТЕТСКА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА“

ОБЯВЯВА

ЕЖЕГОДНИЯ СИ КОНКУРС ЗА ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ
ОТ БЪЛГАРСКИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
НА ИМЕТО НА ПРОФ. ВЛАДИМИР ФИЛИПОВ

Фондация „Университетска англицистика и американистика“ (ФУАА) създаде специален фонд на името на професор Владимир Филипов, чиято цел е да съхрани спомена за него и неговия пример като един от най-изявените преводачи на поезия от български на английски език. За да изпълни тази мисия, през 2006 г. ФУАА учреди ежегоден конкурс за поетичен превод на негово име, който ще се проведе за осемнадесети път тази година.

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА:

1. В конкурса могат да участват само студенти.

2. Участниците могат да избират между две стихотворения, предложени от
   организаторите: „Лято“ от Биньо Иванов и „Осмата птица“ от Надежда
   Радулова. Текстовете за превод са дадени по-долу.

3. Преводите се изпращат като прикачен файл на имейл адреса на ФУАА –
   afeas2016@gmail.com с тема „За конкурса за поетичен превод“.
   Крайният срок за изпращане е 20 декември 2023 г., 17.00 ч.

4. Конкурсът е анонимен. За да се запази анонимността, прикаченият файл с превода НЕ БИВА да съдържа никаква лична информация. В текста на самия мейл кандидатите трябва да посочат трите си имена, ВУЗ, специалност, курс, имейл и телефон за връзка.

5. Журито на конкурса се състои от преподаватели от катедра „Англицистика и
   американистика“.

6. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени до 17 януари 2024 г. на сайта на ФУАА – https://eas.uni-sofia.bg/afeas-bg/. Победителите ще бъдат уведомени и лично.

7. Предвижда се на победителите в конкурса да бъдат присъдени една първа награда от 250 лв. и една втора награда от 150 лв.

8. Журито има правото да присъди колкото от предвидените награди прецени,
   според качеството на получените преводи.

Желаем успех на всички участници.
От организаторите на конкурса

Конкурс за превод на поезия „Проф. Владимир Филипов“ – 2023 г.

Биньо Иванов

ЛЯТО

В тоя дълъг двор пред Рила
с тютюневи каруци пълен,
узрява гробът на баща ми.
В тоя дълъг двор пред Рила,
където слънцето измива
двайсет села с по двайсет къщи,
а край бостаните изчезва
реката, тръгнала за риба.
С три сухи храста на челото
баирите вървят на изток
и мислят планини да станат;
на пътя им широк
узрява гробът на баща ми.

Забравили са го приятели,
забравила го е и мама,
и аз ще го забравя скоро,
но слънцето го наблюдава,
горчиво си расте тютюна,
а дините се пълнят с въздух.
След време чудна пъстра мравка
из плочата ще се измъкне
да каже: Вече е узряло.
След време ще тежи пазара
със звънки върхове от дини,
с кръгли бали от тютюн.

И с пламнало чело баирите
все тъй ще си вървят на изток.

Надежда Радулова

ОСМАТА ПТИЦА

Дървото в двора е вишня или дюля, или
стара изсъхнала ябълка.

В листата ѝ още зреят осем обли молитви,
скрити от небесните саби.

Кората ѝ ту се бели като ранен сняг,
ту с кикот одира луната.

Но знае ли някой колко сънища струва
и колко възела вятър

да закриля всички забравени спомени,
които не се завръщат,

и в стъблото очните кухини да забравят,
че са прозорци на къща,

и под моста на стария, най-верния клон да
пресъхне последното лято,

и в бидона пробит до един да окапят
дните детски и златни.

И така до мига, в който някоя, аз, ще
отсека
тази мрачна старица

и от главата ми една по една ще
изхвърчат осем птици.