ФОНДАЦИЯ „УНИВЕРСИТЕТСКА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА“

ОБЯВЯВА

ЕЖЕГОДНИЯ СИ КОНКУРС ЗА ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ

ОТ БЪЛГАРСКИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

НА ИМЕТО НА ПРОФ. ВЛАДИМИР ФИЛИПОВ

Фондация „Университетска англицистика и американистика“ (ФУАА) създаде специален фонд на името на професор Владимир Филипов, чиято цел е да съхрани спомена за него и неговия пример като един от най-изявените преводачи на поезия от български на английски език. За да изпълни тази мисия, през 2006 г. ФУАА учреди ежегоден конкурс за поетичен превод на негово име, който ще се проведе за деветнадесети път тази година.

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА

1. В конкурса могат да участват само студенти.

2. Участниците могат да избират между две стихотворения, предложени от
   организаторите: „Когато“ от Иван Ланджев и „В дълбокото на лятото“ от
   Красимира Зафирова. Текстовете за превод са дадени по-долу.

3. Преводите се изпращат като прикачен файл на имейл адреса на ФУАА –
   afeas2016@gmail.com с тема „За конкурса за поетичен превод“.
   Крайният срок за изпращане е 20 декември 2024 г., 17.00 ч.

4. Конкурсът е анонимен. За да се запази анонимността, прикаченият файл с превода НЕ БИВА да съдържа никаква лична информация. В текста на самия мейл кандидатите трябва да посочат трите си имена, ВУЗ, специалност, курс, имейл и телефон за връзка.

5. Журито на конкурса се състои от преподаватели от катедра „Англицистика и американистика“.

6. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени до 17 януари 2025 г. на сайта на ФУАА – https://eas.uni-sofia.bg/afeas-bg/. Победителите ще бъдат уведомени и лично.

7. Предвижда се на победителите в конкурса да бъдат присъдени една първа награда от 250 лв. и една втора награда от 150 лв.

8. Журито има правото да присъди колкото от предвидените награди прецени,
   според качеството на получените преводи.

Желаем успех на всички участници.
От организаторите на конкурса

Конкурс за превод на поезия „Проф. Владимир Филипов“ – 2024 г.

Иван Ланджев

КОГАТО

Винаги когато споменът я споменава,
не казва нищо за началото,
нито за края,
а за това, което помни тялото,
и са́мо то си знае.
Плътта със всяка скръб се подиграва.

Когато мисълта нахълта в празни часове
и се засели, каже „Няма да напусна“,
паметта се трогва –
не от чувства, а от устни.
Те издигат своя догма
и плътта безгласна иска да се назове.

Познавам тези ловки зверове,
които от ръцете й
в ръцете ми се хвърлят.
Не помня нищо от съветите
на съвестта и на морала мърляв.
Помня другите неща. Не са едно и две.

Когато вечерта се просне и така нататък,
направи ме целомъдрен, Боже,
ала не веднага,
нека допирът се уталожи,
нека суша, нека влага
по гръбнака на тъгата да оставят отпечатък.

Красимира Зафирова

В ДЪЛБОКОТО НА ЛЯТОТО

С огромен смях
и с шапка от вода
навлиза той
в пределите на зрялата представа
за нещата.
И вече няма как да бъде заблуден
с дрънкулките на старите значения –
размахвайки крила,
безшумно каца
на купола на своето безстрашие.
Под него се е притаила
жълта,
сладка като захарно петле,
искряща роза
и с едно,
изчистено от всякакви приумици,
движение
му хвърля тънкото въже на аромата си.
Така привързан слиза
в тайната градина на света
и стъпва сред развитите във пълнота
зелени теореми на тревата.
Във лятото са вписани
с евклидова прецизност
бляскави гергини
и пчела,
като заглавна звучна буква,
в тихия молитвеник на въздуха.
А той в реката е навлязъл –
от шапката му почва водопад,
под който някаква жена се къпе
и потръпва.