На 30 април 2025 г. в Библиотечния център към катедра “Англицистика и американистика” се състоя първата среща на DEAS Alumni Club.
Целта на клуба е в неформална среда, в приятелска обстановка, да среща студентите в катедрата с вече завършили наши студенти от различни професионални области. Гостите имат възможността да разкажат за себе си и професионалния си път, да споделят как специалност „Английска филология“ е допринесла за развитието им и да покажат, че „учител“ и „преводач“ не са единствените две професионални възможности след филологията, а напротив: че тя представя широк спектър от възможности за професионално развитие. Клубът също така дава възможност на наши алумни да взаимодействат със студентите в катедрата, като ги запознаят с различни професионални сфери и представят различни възможности за доброволчество и стажове.
Първият гост на DEAS Alumni Club беше Евгения Бернщайн (а.к.а. Евгения Стойкова). Тя работи в най-голямата международна организация за правата на човека в света Амнести Интернешънъл. Девет години е част от екипа на Амнести в Прага, Чехия, а от половин година е координатор Кампании и активизъм в новосъздадената секция на Амнести Интернешънъл в България. Завършила е Английска филология в Софийски университет (бакалавър, 2005 – 2010 г.), която като всяка хуманитарна специалност е перфектната основа за широк и всеобхватен поглед към света и активна гражданска позиция в професионалния и личния живот.
По-долу можете да прочетете отговорите, които Евгения даде на поставените въпроси.
Снимки от събитието: Райна Росенова
1. Представи се и разкажи какво те доведе в Английска филология?
Казвам се Евгения Бернщайн и съм завършила Английска филология през 2010 г. Още по време на обучението ми в Езиковата гимназия в Сливен английският език се превърна в голяма моя любов. Страстта ми към англоезичната литература (разказите на Селинджър, романите на Хемингуей, Фицджералд, Стайнбек, Набоков и много, много други) за мен бе входната врата към британската и американската култура и първоначалният порив да се влюбя в многообразието и на двете. По-късно дойде наслаждението от вкуса на самия английски език в цялото му богатство. За мене беше мечта да изучавам тези книги на езика, на който са създадени, да изучавам самия език с помощта на професионалисти, които го владеят със съвършенството на носители на езика.
2. Какви са спомените ти от следването? Имаш ли някакви ярки спомени?
Основните и най-скъпите ми спомени определено са свързани с преподавателите! Общуването с всички преподаватели в катедрата беше и завинаги ще бъде най-ценното ми преживяване от студентските години. Ужасно вдъхновяващо е да срещнеш толкова много хора с подобни знания и експертиза. Не мисля, че всички тези невероятни хора си дават ясна сметка каква следа оставят в живота на студентите си, колкото и години да минат, за мен всички те винаги ще бъдат вдъхновение и пример за подражание, макар че това звучи клиширано.
Имам много ярки спомени, свързани с яркото присъствие на тези скъпи за мен хора. Никога няма да забравя часовете по превод на поезия с професор Шурбанов като част от магистратурата по превод. Внимателният, подреден и деликатен начин, по който обсъждахме преводите, бе поезия сам по себе си и възможността да се докосна до знанията и личността на този човек ще остане един от най-скъпите спомени в живота ми изобщо. Отново по време на магистратурата по превод имах възможност да се включа в театралния проект Shakespeare through Drama на доктор Георги Няголов, където с колеги от различни курсове анализирахме, адаптирахме, поставихме и играхме “Напразните усилия на любовта“, което за мен бе абсолютно изпълнена мечта. Смятам, че подобни извънучебни дейности всъщност остават най-ярко в паметта на студентите и често всъщност се оказват ключови за бъдещото им развитие. Ужасно скъп ми е всеки час, прекаран с преподаватели като д-р Веселин Будаков, д-р Мария Димитрова, д-р Любомир Терзиев, признавам си, че и досега се разтрепервам от вълнение и си спомням огромното желание да им направя впечатление, да оставя някакъв спомен и в тяхната душа, така както оставиха те в моята завинаги.
6. Как се разви професионалният ти път след завършването?
По време на следването и известно време след това преподавах английски на деца и възрастни в различни школи, детски градини, индивидуално и къде ли не. Работила съм и за няколко филмови фестивали, основно за филмовия фестивал „София Филм Фест“, където част от работата ми включваше устен превод по време на прожекции, както и грижа за гостите на фестивала. Тогава много силно усетих тръпката на превода пред публика, както и вълнението да си в разнообразна международна общност. По-късно преведох няколко книги, макар и да не бяха точно художествената литература, каквато винаги съм мечтала да превеждам. Животът ме отведе в Прага, Чехия, където от 2015 година започнах да работя за най-голямата организация за права на човека в света „Амнести Интернешънъл“, която всъщност е възникнала в Англия. От миналата година се завърнах да живея в България и работя в новосъздадения офис на Амнести в София като координатор Кампании и Активизъм.
7. Каква е ролята на английския език в професионалното ти развитие?
Абсолютно ключова, тъй като работя в международна организация и английският език е част от ежедневното ми общуване с колеги. Бих казала, че филологията ме е научила на много повече от просто боравене с езика. Това да потънеш в другостта, в „чуждата“ култура и език, те научава на особен вид емпатия и задълбочено любопитство към света в цялото му многообразие. Вярвам, че при мен това филологическо любопитство е изиграло много важна роля при избора ми да се занимавам с правата на човека, да се интересувам от близки и далечни държави и да вярвам, че абсолютно всяка несправедливост, случваща се някъде, лично ме засяга. Филологията и английският език са ме научили и на много други безценни житейски уроци: Колко важна е всяка дума, мястото ѝ в изречението, контекстът. Думите имат силата да вкарват в затвора невинни хора, да убиват, но и да освобождават. Как изучаването на езика е всъщност изучаване на самия човек и всички ние, завършилите хуманитарни специалности, изграждаме толкова необходимите в днешни дни обич и емпатия към човека и всичките му несъвършенства.
8. Разкажи ни повече за организацията, в която работиш Амнести Интернешънъл?
Амнести Интернешънъл е глобална организация, която работи за защита на правата на всички хора и борба с несправедливостта по целия свят. Провеждаме задълбочени изследвания, за да разкрием нарушения на правата на човека, а след това използваме събраните доказателства, за да настояваме за промяна чрез кампании, застъпничество пред властите и работа с медиите. Основна част от работата ни е да мобилизираме активисти да предприемат действия – чрез подписване на петиции, писане на писма или повишаване на осведомеността в своите общности. Работата ни се основава на факти, но е движена от дълбока отдаденост на справедливостта, равенството и убеждението, че правата на човека трябва да бъдат зачитани навсякъде. Ние сме напълно независими от политически или религиозни идеологии, правителства и икономически интереси. Финансираме се от нашите членове – хора като мен и вас.
Амнести Интернешънъл има повече от 10 милиона последователи в над 150 държави по целия свят, а както споменах, от миналата година е вече официално и в България.
9. Виждаш ли поле за взаимодействие със студентите ни? Имаш ли някаква покана към тях?
Нашата организация работи основно с доброволци и активисти, голяма част от които са млади хора и студенти. Широко разпространена практика е да се основават студентски Амнести клубове в различни университети, включително и някои от най-престижните световни университети като Харвард и Кеймбридж. В тези клубове, инициирани от самите студенти и подпомагани от нашата организация, както и от университета, се провеждат различни събития и кампании, посветени на правата на човека. Например в САЩ имаме над 400 студентски клуба, а в Англия са повече от 100.
Бих приканила всички студенти, които проявяват интерес към основаването на такъв клуб да разгледат нашия сайт Амнести Интернешънъл България и ако решат, да ми пишат на имейл: evgenia.bersntein@amnesty.bg . Разбира се, могат да се включат и просто като индивидуални активисти, колкото повече младите хора на България осъзнаят колко важно е да сме активни граждани, да знаем своите собствени права, но и правата на другите, толкова по-голяма е надеждата за положителна промяна за всички нас. Мотото на Амнести и на нейния основател, адвокатът Питър Бененсън, е „По-добре е да запалиш свещичка, отколкото да проклинаш тъмнината.“ И аз приканвам всички студенти от любимата Английска филология да ми пишат, за да го правим заедно 😊.
