КОНКУРС ЗА ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НА ИМЕТО НА ПРОФ. ВЛАДИМИР ФИЛИПОВ

ФОНДАЦИЯ „УНИВЕРСИТЕТСКА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА“

 ОБЯВЯВА

 ЕЖЕГОДНИЯ СИ КОНКУРС ЗА ПРЕВОД НА ПОЕЗИЯ

ОТ БЪЛГАРСКИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

НА ИМЕТО НА ПРОФ. ВЛАДИМИР ФИЛИПОВ

Фондация „Университетска англицистика и американистика“ (ФУАА) създаде специален фонд на името на професор Владимир Филипов, чиято цел е да съхрани спомена за него и неговия пример като един от най-изявените преводачи на поезия от български на английски език. За да изпълни тази мисия, през 2006 г. ФУАА учреди ежегоден конкурс за поетичен превод на негово име, който ще се проведе за шестнадесети път тази година.

  УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА

 В конкурса могат да участват само студенти.

  1. Участниците могат да избират между две стихотворения, предложени от организаторите: „Нещо хубаво“ от Иван Цанев и „Дон Кихот“ от Иван Теофилов. Текстовете за превод са дадени по-долу.
  2. Преводите се изпращат като прикачен файл на имейл адреса на ФУАА: afeas2016@gmail.com с тема „За конкурса за поетичен превод“.

Крайният срок за изпращане е 26 декември 2021 г., 17.00 ч.

  1. Конкурсът е анонимен. За да се запази анонимността, прикаченият файл с превода НЕ БИВА да съдържа никаква лична информация. В текста на самия мейл кандидатите трябва да посочат трите си имена, ВУЗ, специалност, курс, имейл и телефон за връзка.
  2. Журито на конкурса се състои от преподаватели от катедра „Англицистика и американистика“.
  3. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени до 20 януари 2022 г. на сайта на ФУАА – https://eas.uni-sofia.bg/afeas-bg/. Победителите ще бъдат уведомени и лично.
  4. На победителите в конкурса ще бъдат присъдени една първа награда от 250 лв. и една втора награда от 150 лв.

Желаем успех на всички участници!

От организаторите на конкурса

 

Конкурс за превод на поезия „Проф. Владимир Филипов“ – 2021 г.

Иван Цанев

НЕЩО ХУБАВО

Вървях между треви зелени,

свободен като ручей,

и нещо хубаво край мене

очаквах да се случи.

 

От всяка слънчева пролука

струеше светлината,

а някой звънко засвирука

мелодийка позната…

 

Кому ли свирна този някой?

Озърнах се… отляво

едно синигерче в клонака

видях да се разпява.

 

Аз го загледах отдалече

как цялото трептеше,

не исках никак да му преча

и радостно ми беше.

 

И мислех си така, в сърцето

без капчица омраза,

за нещо хубаво… което…

синигерът ми каза!

***

Иван Теофилов

ДОН КИХОТ

Къде си тръгнал, дон Кихот?

Останал само тънка щриха.

О, щриха на един живот,

що вековете не сломиха.

 

Мечтателю, къде така?

Към мелниците?

Тях ги няма.

Ти сам си – с лъвската ръка,

с оптическата си измама.

 

В доброто винаги заклет,

звънящ със бронята ръждива –

пътувай, странен силует,

мъдрец на кон без плът и грива!

 

Приятелю, върви на път!

На тоя свят живеят хора.

Ако ръце за зло те спрат –

сърцата път ще ти отворят…

 

%d bloggers like this: